Нека ти разкажа зимата, море!
Тая, дето в мене се е свила.
Тя ломи сърцето ми на две,
покосява женската ми сила.
Тъжни делници валят едва-едва,
аз се уча на мълчание от рибите.
И приличам на замръзнала вода,
айсберг със вградено име “Гибел”.
Прегърни душата ми, море!
Куп снежинки сториха й рани.
Зимата от мен живот краде
на ръба на някакво пристанище.
Хвърля котва пролетна любов,
заслепява като в сън очите ми.
В теб ми е надеждата отново.
Моля те изтрий сълзите ми!
0 Коментара
Отговори
Трябва да влезете в профила си, за да коментирате.