ВАРНА – Теа Монева
Поезия
ТРЕТА НАГРАДА — 2016
Този морски град,
построен от безгрижни чайки,
сиропиталище на кресливи гларуси,
зимен приют на моряци,
сърце на стари рибари,
носещи нов живот,
с влага по дългокраките улици,
вятър по отворените прозорци,
с фар, разкъсващ хоризонта на небето,
с алеи, целите от вълни и пясък,
с любов из тайните кюшета на пристанището.
Този морски град
ме кара безмилостно да крещя „обичам“,
докато ме спасява от дългата ми коса,
докато ме дави на гларуса ми крясъка,
докато живея и докато умра.
Този морски град,
нещо в него захваща като котва сърцето ми,
когато се разхождам късно вечер съвсем сама,
когато подслушвам разговорите на лятото с вълните,
когато чакам автобус номер осем
да ме заведе до някой морски дом.
До някой весел морски дом
със ситен пясък и безкрайни водорасли,
завит в стени от сол и миди,
построен и пазен от светещи медузи.
Този морски град
ме предизвиква на живот
и аз се превръщам
в поредната безсрамна любовница на морето.
Теа Монева