Втора награда, поезия 2025 – Маргарита Мартинова – Трохите след житейски кръговрат

Отгоре – бялата франзела на небето,
под нея чайките – нападали трохи.
В средата спуснатата дрипава завеса
на непоканените
есенни
мъгли.

Протяжно-скучен и безсмислен е момента
върху часовници с бинтовани стрелки:
Между началото с прерязаната лента.
И в края шепота със:
„Миг прекрасен,
спри!“

Разтуря времето седенките по плажа,
запряга всичките си зъбни колела,
събира тайните си, бойни екипажи
Желаят всички
да те върнат
у дома.

Бегла илюзия да няма, намек даже:
Как може в топлата утроба на нощта
да си била щастлива, без да те накажат?
Със тази мокра,
върху пясъка,
коса.

Напук на мъдрите житейски кръговрати,
оставаш същата, каквато си била.
Над тебе облаците с белите погачи.
Пред теб животът ти
с последната
троха.