И се притурят древни светове
към новите маршрути на съдбата.
Така си вписан в днешното море,
че си наясно – няма път обратен.
Брегът покой е, само че за миг.
И всъщност кой бленува за покоя,
щом е разчетен гларусният вик
досущ команда – да се върнеш в строя…
И ти се връщаш – с воля и кураж,
вълни мажорни, вахти и прокладки –
безсънна част от дружен екипаж,
солено битие – и все пак сладко.
Дори без грам патетики и плам,
дори щом драма вмъкне се в реала,
с респект и дълг пред флаг и капитан.
по мъжки оцеляваш в девет бала.
Не всеки на брега ще разбере –
морякът с дух- платно е разлюляно
тъй сякаш дом уютен е морето ,
а Бог – щастлив делфин по изгрев ранен
Но аз разбрах, любими., и наум.
бях първо хлип – самотност до премала.
Отпосле – гневен бяс срещу Нептун,
но днес съм мъдър опит за възхвала.
Галина Иванова
Втора награда 2021