Огромна изумруденозелена книга
със живи страници,
които дишат на синкопи.
По нея корабите всеки ден записват
изминатите разстояния,
бумтежа на моторите
и цифрите, и градусите от монитора.
Записват кучешката вахта,
когато под клепачите сънят боде.
Записват сутрините нервни и пладнето лениво.
Записват и онези часове привечер,
най-бавните и най-досадните,
когато на повърхността изплуват
като сиви костенурки
тревожните въпроси,
които нямат еднозначен отговор.
Записват корабите в тази книга
с точки и тирета
възторзи, свади, завист и закачки пресолени,
валутни курсове и сметки,
сънувани целувки, непрегърнати момичета,
тук-там по някоя мечта
и някоя изпусната въздишка.
Небето е единственият й читател
на тази измруденозелена книга.
То ту се радва и сияе,
ту плаче, ту гърми и гневно святка.
Зависи от това
коя ли страница чете в момента.
Нели Пигулева
Първа награда 2021