Когато трябваше да тръгнеш наобратно,
а после някой нещо ти пошушна
и ти забрави пътя към дома –
за мен помисли ли?
Когато с песните обезумели
сирените оплитаха те като със въжета,
и ти намери за излишно да се противиш –
за мен помисли ли?
Когато бурята ти шепнеше зловещи приказки,
които заглушаваха и стоновете на гребците,
а ти премерваше като хитон
различни роли – на дракони и богове –
за мен помисли ли?
Когато подвизите и желанието да ти ръкопляскат
те изкушаваха
и всичко друго ти изхвърляше зад борда –
за мен помисли ли?
Ти виждаш само стръмните вълни,
които се разбиват в твоята трирема,
и делвата със вино,
споделяна с десетките мъже,
избрали да са с теб
и да воюват с чудовища и ветрове.
Аз виждам само пожълтялата трева
пред къщата с огнището изстинало.
И тази вечер тръгвам.
Вдигам котва
за моето сънувано във нощите безкрайно плаване.
Нели Пигулева
Първа награда