Зимата през януари във Варна е подобна на есента в София. През тази мрачна и дъждовна неделя, жителите на морския град се криеха на топло и сухо. Единствено вятърът, нахлуващ на резки пориви от морето, събираше ледените дъждовни капки и ги разхвърляше по пустите булеварди на града. В градинката пред археологическия музей, една самотна фигура на жена, облечена с дълго яке и зачулена с гугла разхождаше куче. Животното вероятно бе старо, защото макар и облечено с кучешки елек, едва пристъпваше по алеята. В един момент то изскимтя и опъна каишката.
– Искаш да потичаш ли Лъки? – наведе се жената и откопча кучето.
То направи два – три скока напред, после падна и зарита с крака във въздуха. Жената отвори уста и изпусна каишката на земята. Не посмя да приближи до животното, докато то не стихна в последен гърч. След това тя клекна и го погали по мократа козина.
– Май останахте без домашен любимец, а? – изръмжа някой зад гърба и. Тя се обърна и видя мъж на около петдесет години, облечен в морска униформа. Едва преглътна и му отвърна:
– След два дни щеше да стане на деветнадесет години! Беше най-милото същество в живота ми!
Мъжът бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади доста голяма, метална плоска. Развинти капачката и предложи:
– Да го поменем, а?
Жената се изправи и изтри сълзите от очите си. Свали гуглата и тъжно се усмихна:
– Не пия алкохол, особено пък с непознати!
– Ами, да се запознаем тогава! – протегна ръка към нея мъжът – Слави Димитров, втори помощник капитан в оставка!
– Елица Тенева, учителка по английски език! – прие ръката му жената.
Двамата замълчаха за кратко, после жената извади найлонова торба от джоба си и помоли:
– Ще ми помогнете ли да приберем Лъки в тази торба?
– Йес, мем!
Морякът се наведе и вдигна кучето. Внимателно го пусна в торбата, която жената държеше. След това върза двете дръжки и запита:
– А кога и къде ще е погребението?
Тя го изгледа умолително:
– Моля ви, не се шегувайте! И без това ми е тъй болно!
– Изобщо не се шегувам! – взе торбата от ръцете и мъжът – Преди да ви срещна мислех, че съм най-нещастния човек в този град, а сега се оказва, че има още някой като мен! Предлагам да го погребем на плажа, там, където преди две години зарових Пепо, моят корабен котарак!
– Вие сериозно ли? – изгледа го със съмнение жената.
– Абсолютно! Предлагам да тръгваме!
Двамата закрачиха по алеята, после прекосиха „Мария Луиза“ и се спуснаха към морската градина. Вървяха мълчаливо, докато мъжът не запита:
– Само Лъки ли ви бе близо до сърцето?
– В какъв смисъл?
– Питам, дали имате и друг любимец? Мъж или нещо от сорта?
Тя направи няколко крачки, после спря и го изгледа с молба:
– Не мислите ли, че не е най-удобния момент за лични излияния?
Морякът се усмихна:
– Никога не е и всеки момент е подходящ, стига да срещнеш когото трябва!
– Вие моряците сте непоправими! Видите ли сама жена и се хвърляте на абордаж или там как му казваха! Ако това ще ви успокои, сама съм. Друго интересува ли ви?
– Всичко ме интересува, но по-нататък. Разбирам, че Лъки наистина ви е обичал!
– И как го разбрахте?
– Едно добро куче знае кога да си иде от тоя свят. Усетило е, че ще ви срещна и е станало повод за запознанството ни. Така може да смените един любимец с друг.
Лицето на жената бе поруменяло, а очите и блестяха топло и омайващо. Тя докосна с два пръста нашивките на ръкава му и помоли:
– Моля ви, не си играйте с мен! Има толкова много млади и красиви момичета в този град, и по всички пристанища където ходите!
– Казах, че съм моряк в оставка! Лекарите ми забраниха морето! Все едно ми забраниха да живея…! – тежко въздъхна той.
– Съчуствам ви!
– И аз на вас, за кучето!
Двамата се спогледаха и някаква искра прескочи между тях. Продължиха да вървят, вече по дамбата и по пътя Елица разказа накратко за себе си. Отминали трета буна, Слави навлезе в храстите между плажа и един пуст паркинг. Наведе се и вдигна някакъв ръждясал винкел. Няколко крачки встрани изкопа дупка в мокрия пясък и внимателно пусна в нея торбата с мъртвото куче. След това с шепи затрупа импровизирания гроб. Отупа си ръцете, извади плоската и отля върху гроба:
– Светла му памет на Лъки и дано се възнесе в кучешкия рай!
След това отпи няколко едри глътки. Подаде плоската на Елица и този път тя я прие. Отпи малка глътка и рече:
– Дано Лъки иде в по-добър свят от нашия! А вие какво ще правите вече без море?
Слави плъзна поглед към хоризонта. На рейд стояха три кораба, а линията между морето и небето бе почти незабележима. Тежко въздъхна:
– Морякът без море е нищо! Преди да ви срещна се чувствах като задраскано контролно по английски! Сега се надявам, че може да ми замените морето, поне донякъде!
Тя дяволито го изгледа и уточни:
– Поне до колко?
Морякът пусна плоската и грабна жената. Вдигна я и я завъртя във въздуха. Тя писна леко и обви с ръце главата му. Когато Слави отпусна Елица на земята, устните им се намериха като кораб и тихо пристанище.
Вървейки обратно те забелязаха, че дъждът е спрял и от юг небето светлее. Слави прегърна през рамо Елица и изръмжа:
– „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, когато се оправя. Не мислиш ли?
Тя склони глава на рамото му и двамата се отдалечиха, като хубав сън в неделен следобед.
Красимир Бачков
Втора награда