ПИСМО
До г-жа Емилия Масларова
Министър на труда и
социалната политика
изх. № 011/26.01.09 г.
Относно: Шестмесечно сумирано изчисляване на работното време.
Уважаема госпожо Масларова,
В Параходство БМФ – АД работодателят въведе шестмесечно сумирано изчисляване на работното време. Понеже подлагаме на съмнение определени решения на работодателя във връзка с този начин на изчисляване на работното време и не намерихме нормативен документ, в който ясно и точно да са обяснени спорните моменти, обръщаме се към Вас за съдействие. Предлагаме на Вашето внимание въпросите, по които имаме различни становища с работодателя.
1. Работодателят счита, че шестмесечната нормална продължителност на работното време трябва да се определи по следният начин: Ако се приеме (за по-лесно пресмятане), че календарните дни за шест месеца са 182, при 8 часа нормална продължителност на работния ден, се получават 1456 часа. Ние считаме, че шест месечната нормална продължителност на работното време трябва да се определи така: Ако за 182 календарни дни има 52 съботи и недели, тогава за останалите 130 дни, при 8 часа нормална продължителност на работния ден, се получават 1040 часа.
2. Работодателят определя график, при който на борда на кораба морякът всеки ден ще работи по 9 часа средно. Ако се приеме за база нормата от 1456 часа, определена от работодателя, то след 161,8 дни морякът ще е отработил шест месечната норма, а ако се приеме нормата от 1040 часа, то това ще стане след 115,6 дни. Ако морякът продължи да работи след 116 тия ден, всеки отработен час ще бъде извънреден труд, докато при нормата, определена от работодателя това ще стане едва след 162 рия ден. Считаме, че тази разлика от 46 дни е недопустима.
3. Понеже експлоатацията на кораба е непрекъсната, а броят на моряците, минимизиран по решение на работодателя, морякът не може да ползва почивни дни на борда и ние сме се съгласили тези почивни дни да се ползват в края на отчетния период след слизането на моряка от кораба. Работодателят е съгласен да сваля моряците от борда на кораба на 120 тия ден с толеранс ± 15 дни. Ако се приеме неговата норма от 1456 часа за шест месеца, при сваляне на моряка след 120 тия ден с толеранс ± 15 дни, той няма да е отработил шест месечната норма. Ако морякът бъде свален след 116 тия ден, при 9 часов график на ден и шест месечна норма от 1040 часа, той ще е отработил месечната си норма и ще има заработен извънреден труд. В такъв случай след слизането си от кораба, морякът ще има право да ползва останалите дни до приключване на шестмесечния период като почивки.
От посоченото се вижда, че от особено важно значение се явява понятието шест месечната нормална продължителност на работното време (шест месечната норма на работно време) и начина на определянето u. На второ място по важност се оказва времето за ползване на почивните дни. За улеснение ще приведем един пример.
„Работодателят приема периода за отчитане на работното време да бъде шест месеца. Началото на периода започва от качването на моряка на борда на кораба, поради което за улеснение се приемат 182 дни продължителност на периода. Работодателят определя график за работа на борда на кораба всеки ден по 9 часа. Работодателят приема, че ще направи смяна на моряка около 120 тия ден с толеранс ± 15 дни.
Морякът се качва на кораба и работи непрекъснато 130 дни по 9 часа дневно.
На 130 тия ден работодателя му изпраща смяна и го сваля от кораба.“
Имайки предвид условията на приведения пример, моля да дадете отговор на въпросите:
1. Как се определя шест месечната нормална продължителност на работното време и колко е тя за приведения пример?
2. Ще има ли извънреден труд моряка в приведения пример?
3. Колко почивки ще трябва да ползва моряка в приведения пример и в рамките на отчетния период ли ще трябва да ги ползва?
С уважение: Иван Велков
Председател на Моряшки
Професионален Съюз
