1

Законовата разпоредба на § 1, т.54, ЗДДФЛ в досегашната й редакция, създава различно третиране при данъчното облагане на български граждани, членове на корабни екипажи, в зависимост от регистрацията и флага на корабите, на които е извършвана трудовата им дейност. Плаващите под флаг на държава членка на Европейския съюз се облагат фактически с 1% данък върху дохода (чрез десетократно намаляване на данъчната им основа), а плаващите под други флагове се облагат със ставки от 0% до 10% в зависимост от приложимостта или не на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и държавата на флага.

Обхватът на трудовите задължения, характерът на полагания труд и условията на труд на корабите са регламентирани от множество международни морски конвенции и са практически идентични между морските кораби под европейски или под друг флаг. Налице са и ситуации, в които един работодател-корабособственик оперира кораби под различни флагове (ЕС и други) и в рамките на едно непрекъснато трудово правоотношение и съответното му трудово възнаграждение може да сменя мястото на работа на морския специалист. Това създава значителни затруднения в данъчното третиране, тъй като е възможно едно и също възнаграждение да се отнася до флаг на ЕС, флаг на държава по СИДДО и флаг на трета държава.

Различното третиране на доходите от една и съща професия, упражнявана по практически еднакъв начин на морски кораб води до дискриминация и ощетяване на една група морски кадри спрямо друга. Плаващите под флаг на ЕС може да са привилегировани спрямо плаващите под флагове на трети страни, но и да са ощетени спрямо плаващи под флагове на някои страни по СИДДО.

Плаващи под флаг на ЕС са около 10% от българските морски кадри. Унифицирането на данъчния режим ще допринесе за изсветляване на целия сектор и ще създаде условия за приходи към фиска от останалите 90%.

2

Законодателството на ЕС не ограничава правото на държавите-членки да определят преките данъци и не ги задължава за някакво особено третиране на облагането на морските лица в зависимост от флага на кораба.

3

Световната икономика е изключително зависима от морските търговски превози на масови товари – зърно, храни и фуражи, торове, растителни масла, руди, метали и метални изделия, горива, автомобили и пр., както и от превозите на контейнеризирани товари – изделия от всякакъв характер в значителен обем. Тази зависимост е обусловена географски и природно и не са налице изгледи за отпадането й. В същото време привлекателността на труда на море все повече намалява за гражданите от развитите страни. Причините за това са множество, обективни и комплексни. От десетилетия моряшкият състав на екипажите е основно от граждани на развиващите се страни от Азия, Южна Америка и Океания. За съжаление такава тенденция вече се наблюдава отчетливо и спрямо офицерския състав – навигатори и корабни механици. Такава криза е налице още от 90-те години на миналия век, но бе частично и само временно „заглушена“ от упадъка на търговските флоти на бившия „социалистически лагер“.

По данни на Международната Морска Камара (ICS), е налице дефицит от 25 хиляди морски офицери за световния търговски флот. Това е недостиг от около 3% на световна база и следва да се отбележи, че въпреки притока на офицери от развиващите се страни (Индия, Филипини, Бразилия и др.), този дефицит се образува от драстичния спад на офицерите от развитите страни. В перспектива този спад ще доведе до кадрови кризи в бреговите служби/предприятия на тези страни, където се изисква морска квалификация и опит от плавания.

Развитите морски държави се отличават с наличие на собствен, национален търговски флот, но и с наличие на морски кадри, които могат да обслужват този флот, както на борда на корабите, така и в морските администрации, морските школи и университети, военноморските сили, брегова охрана, пристанищна инфраструктура, корабостроителни и кораборемонтни заводи, морски спасителни служби, строителен флот, океанографски изследвания и много други сфери, изискващи морска компетентност и квалификация. Неестествено е тези позиции да се заемат от чужденци, особено в държавните администрации, брегови служби и военния флот. Поради това и с оглед на кризата с морски кадри, морските държави са въвели редица стимули за морските специалисти, включително и облекчен данъчен и осигурителен режим.

4

Данъчните облекчения са мотивирани както от кадровата криза, така и от съображенията, че морските кадри упражняват професията си пребивавайки извън територията на страната си през значителни периоди от време и не ползват в пълна степен обществените услуги и инфраструктура, финансирани с данъци.

Напълно освободени от данък върху дохода са морските кадри, членове на корабни екипажи в задгранично плаване от Румъния, Кипър, Португалия, Италия, Дания, Турция, Сингапур. Освободени от облагане при отсъствие повече от 183 дни годишно са моряците от Хърватска, Франция, Русия. Великобритания, Ирландия, Германия и Норвегия са въвели значителни намаления на данъчната основа за морските кадри, изпълняващи задгранични плавания.

5

Промяната в КСО ще уреди съществуващия проблем с осигуряването на морските кадри. Към настоящия момент само морските лица, плаващи под флаг на ЕС могат да се осигуряват в пълен размер, а за всички останали е налична единствената опция за осигуряване на минимален осигурителен доход. Това противоречи на ангажиментите на България, поети с ратификацията на Морската Трудова Конвенция (MLC) на Международната Организация на Труда към ООН, в сила у нас от 2010 г. Съгласно тази Конвенция (Стандарт А4.5), страната следва да предостави равен достъп до социално осигуряване на моряците спрямо останалите граждани на страната. Промяната ще изравни всички морски кадри, квалифицирайки ги в режима по чл.4а от КСО.