Трета награда – Христо Бондоков – Облачето

Облачето

Сред мъртвото безбрежие на тропика,
в омарата на водната пустиня,
едно самотно, уморено облаче
над Океана, спря да си почине.
Изтупа маратонките си прашни
приседна на окъсаната дрешка.
В тропическия ден – горещ и влажен,
като мираж, закотвено в небето,
очите прикова на екипажа.

Но облачето тъй и не почина.
Над сивото стъкло на Океана
в съня въздъхна стихналият вятър.
Пое миражът своят път далечен
и сянката му като ласка мина
по бронзовите скули на лицата;
огледа се, потъна и засвети
в омекналия поглед на мъжете –
под слънцето задъхано запели:
„Я кажи ни,
облаче ле бяло…“