Домъчня ми…

Специална награда

Домъчня ми…

Домъчня ми за душата ти, Балчик,

сребролика колкото парченце люспа.

 Виждам те насън. Мълчиш,мълчиш…

Само ситен пясък в дланите ти хруска.

Сбъдваха се митове, крайбрежни сказки,

лятото наронваше рояк звезди.

А морето в своята дълбока, синя пазва

тайно криеше вълшебните мечти.

Няма ми го старото хвърчило. Няма

 я и роклята на точки. Плува лодка,

 а във нея детството ми свива рамо

 и русалки го люлеят кротко, кротко.

Приливи и отливи редят се бързо,

но не гледам със безгрижните очи.

 Връзвам още дните със моряшки възел

 и копнея за душата ти, Балчик.

Ивелина Радионова