Поезия
ТРЕТА НАГРАДА
Галина Иванова
Завръщане
Подир всичките пъстри пристанища,
ветрове с изумрудени гриви,
пак се питаш „Какво ти остана?“.
Влизаш вкъщи, но стъпяш накриво.
С ням въпрос към любимата гледаш.
Хм, била ли е вярна, не е ли?
После пийваш едно у съседите.
Да, била е. Навън сняг се стели.
И отдъхва душата ти в бяло.
И е всичко край вас дваж по-мило.
Ревността е изчезнала хала.
А в дома всичко търси закрила.
И разказваш за същите тези
градове и стъгди и стоянки,
над които звездите са фрезии,
а мечтите – кокетни полянки.
Но пропускаш за дрейфа, за рифа.
Всъщност всичко тревожно спестяваш.
У дома всеки трайно щастлив е.
И разбираш – съдбата е права
да редува суровост и нежност,
лъч и нежност, безбрежност и остров.
В теб е пролет, а вънка е снежно.
И усмихваш се ясно и просто.
