Ангел Филчев
Поезия
Втора награда
ЗАВРЪЩАНЕ
Морякът, който не се завърна от далечно плаване,
стъпи на брега по пладне.
Никой не го чакаше с кокичета. А й бе сред зима.
Но не беше гладен.
Край морето рядко вали сняг, сега валеше.
Бяла бе градината.
Плачеха стъклата на прозорците –
и отвънка, и отвътре. В него беше сухо.
Все така си свиреше оркестърът в казиното –
ала някак глухо.
Ето я и познатата слънчева улица –
мокра и хлъзгава.
Мушкатата на прозореца бяха изсъхнали,
преди да замръзнат.
Иначе си бе като преди. И не беше.
Кучето, което спеше под балкона беше друго.
И не спеше.
Звънецът не работеше, затова почука.
– Кой е? – Гласът й бе като мушкатата.
– Аз съм – каза той с глас на предишно куче.
Разбира се, това не се е случвало.
Бе почукал само вятърът.
А и тя не се събуди.
– Може би трябва да полея мушкатата? –
помисли си в просъница. –
Цъфтят като луди.
