Първа награда
Небе и бог, и дявол и измама,
след нежен шепот, грохот и вълни.
Мъгла от пръски феерична пяна,
която и грамадите руши.
Това си ти, като море си ти!
Като изгубен кораб аз се лутам
с опънати до скъсване платна.
Като изгубен ли?! Каква заблуда!
Нали на туй море принадлежа.
Вълни огромни, тъмни и бучащи
събират слънцето в прозрачен фокус.
Като очите шеметно искрящи,
красиви даже в своята жестокост.
Но идва миг и корабът се спира,
прозрачно синьо, нежно е небето.
И всеки шепот, всеки звук замира,
притихнало и гладко е небето.
Красиво – за сълзливите поети.
Красиво – да го гледаш от брега,
особено ако над него свети
с интимен блясък кръглата луна.
О, не! Не спира моя кораб!
Опънати плющат платната
огъват скърцащите мачти,
а нейде скрита е луната.
Талази тежки го заливат
и го понасят с порив див.
Попътни вихри го поемат
сред тях е горд, красив, щастлив!
……………………………………..
При тебе няма тишина,
безпомощни, отпуснати платна.
Над нас луната чезне срамежлива
и твоята любов ме носи бурна, жива!
При тебе няма самота,
затуй си от морето по-красива,
и сбъднати са моите мечти,
Не си ! Не си като морето ти!
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
