Румен Търев
Поезия
Първа награда
М О Р Я Ц И
Наричат ни мъже,
защото ходиме разгърдени.
Наричат ни моряци
и в овехтялото си целомъдрие
ни виждат да стоим на мостика захапали лула.
Ех вие, сухоземни същества!
Наричат ни какво ли не
и търсят някаква романтика
в живота ни, изпъстрен с чужди светове
и приключения.
Но те не знаят за коварните течения,
за ледовете във Баренцово море,
за страшните тайфуни в океана,
за бременните от умора часове,
когато всичко се превръща в ад,
когато няма граници между вода, небе и суша,
когато идва ти до гуша
и псуваш и умората и всичко в този свят.
Та, значи, вие брат
за нас измисляте какво ли не?
Добре!
Но разберете –
моряшкия живот не е тропично цвете,
моряшката съдба е нещо сложно.
Тя има груби, грапави ръце.
На нея никой, никога не е оставал длъжен.
Тя се заплаща със цената на сърцето.
