–

Валентин Чернев

                                                                                  Поезия

                                                                                             Трета награда

Коя си ти далечна и незнайна,

проникваща през време и пространство

като вселената безкрайна,

опиваща като на първо запознанство?

Коя си ти, която даваш сили

и буйно почваш да гориш,

а твоите пламъци да изгася не мога

и ти по моята жарава все вървиш?

Ще мога ли до края все така

утеха в огъня ти да намирам

и твоята невидима ръка

напиращата буря в мене да възпира?